Duende!?!?!
вторник, 13 май 2008 г.
понеделник, 25 февруари 2008 г.
Огледалце, огледалце
Станах сутринта, сложих си пантофите и се дотътрих до банята. Изпиках се като за сефте и се почуствах пречистен и готов да посрещна утрото без горчилката отаена в организма ми от вчеращния скучен и сив ден. Пуснах водата на тоалетната, изплакнах ръцете си и започнах да си мия зъбите пред огледалото. От него ме гледаше и ми се смееше едно странно, подпухнало и уморено лице.
-Здравей, нещастнико!- казах му аз.
-Здравей!- отвърна то и ми се озъби.- Ние всички сме нещастници, нали знаеш...?
Леко се раздразних от интонацията на лицето, защото май беше намислило да ми съсипе сутринта с някой поучителен и депресиращ монолог.
-Всички мъже сме едни нещастни сиви мизерници.- продължи главата от огледалото, а аз излязох прав, че ще ме депресира. -Работат е там, че мъжът е нещастен по дефиниция, поради невъзможността да приеме живота в себе си. Той е бездушен и непълен като черупка от охльов, подритната от някое дете в топлия летен ден.
Изплюх напенилата се паста за съби в умивалника и продължих да търкам зъбите си като се замислих дали огледалото знае какво е охльов. Главата дори и не помисляше да спира.
-Самият биологичен факт, че мъжките възпроизводствени органи са изнесени извън тялото, навежда на мисълта, че мъжът по природа не може да носи в себе си дара на живота- отхвърля го като чужд орган. От там и всяко усещане на мъжа е много по притъпено, тъй като за него животът е извън същността му. Той е обречен да не усеща болката, унижението, страха, радостта, любовта и омразата. От там идва и най-лошото...- мъжът е нещастен и кух, защото никога няма да може да изпита страха, че е загубил нещо (пък макар и само от погледа си), защото никога не е имал нещо, което да може да изгуби.
Изплюх всичката пяна от устата си в знак на удивление от факта че някаква глупава несмаслена глава ми интерпретира биологията през призмата на нелепия си философски мироглед и то в осем сутринта. Започнах да плакна демонстративно устата си с вода, като се жабурках така, сякаш исках да си върна на съседа за шумотевицата от снощи. Все още бях раздразнен, защо онзи от огледалото ми заговори точно за охльови. Леко се притеснявах и обмислих възможността да съм си завъдил някакви гадини из банята и върлих бегъл поглед към ваната си.
-Лесно обяснима е и идеята за мъжа като властващ елемент в съврменния свят! Именно този който няма какво да губи, е и по малко склонен да покаже слабост. Той може да разполага с постъпките си и да се ползва от безпристрастността на свободата. Така нямайки нищо, мъжът всъщност притежава може би най-невероятното усещане- рее се на крилете на свободата. Мъжете са силни, свободни, те нямат нищо, но едновременно с това притежават всичко. Те са орисани на свобода, но и обречени никога да не я усетят, защото са неспособни да почувсвтват ритъма на живота в себе си.
Избърсах устата си с края на хавлиената кърпа, а главата вече изглеждаше доста по свежа и щастлива от преди малко.
-Всички ние сме едни нещастници, които летим свободни като вятъра, а се усещаме като търкалящи се празни черупки от охльови.- каза тя с бодър глас и се усмихна.
Не можах да скрия раздразнението си от монолога на тъпата глава, а още по малко от факта, че колкото повече тя се разтоварваше, толкова повече аз се усещах смазан и унил. А и продължаваше да ми промива мозъка с тъпите си охльови...!
-Даа, дааа!-отвърнах аз и пуснах отново водата от казанчето, ей така просто по навик (пък и охльовите ми се виждаха като нещо, което има вероятност да може да плува).
-Ще видиш ти, тъпа Главо! Азис рано или късно ще победи природата и ще роди. Тогава всички тези тъпи монолози ще бъдат само екскременти завлечени от неудържимата сила на водата в тоалетната. Те ще се въртят и давят в канализацията като гнусните ти приятели охльовите, а след тях няма да остане дори и следа от лепкава слуз, която да трови живота ми сутрин след сутрин.- замислих се, че заложих бъдещето си щастие на надеждата сто килограмов ромски фолк-певец травестит да успее биологически да се възпроизведе без помощта на жена и това ме развесели. Усмихнах се и реших да упражня правото на своята безбрежна свобода като не избърша водата от лицето си, рискувайки кожата ми да изсъхне. Главата от огледалото ме погледна за последно и рязко се обърна.
Отидох да си изпека филийки с кашкавал и се замислих дали не ми е останало още малко от онази пикантна лютеница. Потърсих, но беше свършила.
-Здравей, нещастнико!- казах му аз.
-Здравей!- отвърна то и ми се озъби.- Ние всички сме нещастници, нали знаеш...?
Леко се раздразних от интонацията на лицето, защото май беше намислило да ми съсипе сутринта с някой поучителен и депресиращ монолог.
-Всички мъже сме едни нещастни сиви мизерници.- продължи главата от огледалото, а аз излязох прав, че ще ме депресира. -Работат е там, че мъжът е нещастен по дефиниция, поради невъзможността да приеме живота в себе си. Той е бездушен и непълен като черупка от охльов, подритната от някое дете в топлия летен ден.
Изплюх напенилата се паста за съби в умивалника и продължих да търкам зъбите си като се замислих дали огледалото знае какво е охльов. Главата дори и не помисляше да спира.
-Самият биологичен факт, че мъжките възпроизводствени органи са изнесени извън тялото, навежда на мисълта, че мъжът по природа не може да носи в себе си дара на живота- отхвърля го като чужд орган. От там и всяко усещане на мъжа е много по притъпено, тъй като за него животът е извън същността му. Той е обречен да не усеща болката, унижението, страха, радостта, любовта и омразата. От там идва и най-лошото...- мъжът е нещастен и кух, защото никога няма да може да изпита страха, че е загубил нещо (пък макар и само от погледа си), защото никога не е имал нещо, което да може да изгуби.
Изплюх всичката пяна от устата си в знак на удивление от факта че някаква глупава несмаслена глава ми интерпретира биологията през призмата на нелепия си философски мироглед и то в осем сутринта. Започнах да плакна демонстративно устата си с вода, като се жабурках така, сякаш исках да си върна на съседа за шумотевицата от снощи. Все още бях раздразнен, защо онзи от огледалото ми заговори точно за охльови. Леко се притеснявах и обмислих възможността да съм си завъдил някакви гадини из банята и върлих бегъл поглед към ваната си.
-Лесно обяснима е и идеята за мъжа като властващ елемент в съврменния свят! Именно този който няма какво да губи, е и по малко склонен да покаже слабост. Той може да разполага с постъпките си и да се ползва от безпристрастността на свободата. Така нямайки нищо, мъжът всъщност притежава може би най-невероятното усещане- рее се на крилете на свободата. Мъжете са силни, свободни, те нямат нищо, но едновременно с това притежават всичко. Те са орисани на свобода, но и обречени никога да не я усетят, защото са неспособни да почувсвтват ритъма на живота в себе си.
Избърсах устата си с края на хавлиената кърпа, а главата вече изглеждаше доста по свежа и щастлива от преди малко.
-Всички ние сме едни нещастници, които летим свободни като вятъра, а се усещаме като търкалящи се празни черупки от охльови.- каза тя с бодър глас и се усмихна.
Не можах да скрия раздразнението си от монолога на тъпата глава, а още по малко от факта, че колкото повече тя се разтоварваше, толкова повече аз се усещах смазан и унил. А и продължаваше да ми промива мозъка с тъпите си охльови...!
-Даа, дааа!-отвърнах аз и пуснах отново водата от казанчето, ей така просто по навик (пък и охльовите ми се виждаха като нещо, което има вероятност да може да плува).
-Ще видиш ти, тъпа Главо! Азис рано или късно ще победи природата и ще роди. Тогава всички тези тъпи монолози ще бъдат само екскременти завлечени от неудържимата сила на водата в тоалетната. Те ще се въртят и давят в канализацията като гнусните ти приятели охльовите, а след тях няма да остане дори и следа от лепкава слуз, която да трови живота ми сутрин след сутрин.- замислих се, че заложих бъдещето си щастие на надеждата сто килограмов ромски фолк-певец травестит да успее биологически да се възпроизведе без помощта на жена и това ме развесели. Усмихнах се и реших да упражня правото на своята безбрежна свобода като не избърша водата от лицето си, рискувайки кожата ми да изсъхне. Главата от огледалото ме погледна за последно и рязко се обърна.
Отидох да си изпека филийки с кашкавал и се замислих дали не ми е останало още малко от онази пикантна лютеница. Потърсих, но беше свършила.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
